Крива паланка е град в североизточната част на Република Македония, център на едноименната община Крива паланка. В непосредствена близост на града се намира ГКПП Деве баир с България, отдалечен е на 100 км от столицата Скопие.
Градът е разположен в северното подножие на Осоговската планина на двата бряга на Крива река и притока ѝ Дурачка река в областта Славище.
Поради стратегическото местоположение на Крива паланка на паневропейски транспортен коридор 8 се предвижда да бъде продължена железопътната линия до границата с България и Гюешево, която в момента е изградена до село Беляковце.
Населението на Крива Паланка към 2002 г. е 14 558 души. Градът има положителен демографски прираст и един от малкото в страната, в които този прираст се дължи на не албанско население.

Крива Паланка (Криворечна паланка), Егри Дере Паланка (по турски) или просто Паланка, както бил известен в миналото, е сравнително нов град. Основан е от турците през XVII в. за да пази клисурта и пътя по горното течение на Крива река, който водел към Кюстендил, от вилнеещите по това време разбойничешки банди. Първите сведения за града ни дава османския пътешественик Евлия Челеби. Той съобщава, че Байрам паша - везир на султан Мурад IV, през 1634 г. съградил в тукашната клисура хисар (укрепление), около която възникнало селището. През средните векове същата клисура била известна на византийците като Сарандапор, т. е. четирдесет брода. Тогава център на областта (Славишката жупа) е бил сегашното паланешко село Градец. По-късно, турците наричат лъкатушещата в горното течение река Крива, пак така - Къркъ гечид (40 брода). За това напомня и разположеното в горната част на долината село Кръкля.
През 1689-90 година в североизточния дял на днешна Македония избухнало Карпошовото въстание, а в центъра му попада Паланка. Тукашното население се укрепило и дочакало австрийските войски, чиито предни редици достигнали до Щип и Велес. Градът си извоювал няколко месеца свобода, но цената ѝ е висока - хиляди са жертвите, дадени при последвалото жестоко потушаване на въстанието.
Търците се възползват от богатите залежи на железна руда в околностите на Егри дере паланка, и в периода XVII-XIX в. градчето се превръща в рударско и металодобивно средище. През 1836 г. френският пътешественик Ами Буе описва града с уредена чаршия "дето особено личели тюфекчиите, плочарете и складовете с железни пръти".
Тясно свързан с историята на Крива Паланка е намиращият се само на 2 км в източна посока Осоговски манастир - основан от св. Йоаким Осоговски (Саранополски), ученик на Св. Иван Рилски, живял през XI-XII век. Манастирът е изиграл важна роля в запазване българското самосъзнание на местното население през вековете турско робство.
В Крива паланка е работил първият по време новобългарски книжовник хаджи Яким Кърчовски от Кичево, който пръв е напечатал книга на новобългарски език през 1814 г. - "Повестъ ради срашнаго и втораго пришествiа Христова". Двама от тримата сина на хаджи Яким стават свещеници, като първият - поп Давид има големи заслуги за изграждането и разхубавяването на паланешката църква "Св. Димитър" (1833 г.). Същият си позволил, въпреки определените от турските власти размери, по-късно да направи църквата по-широка, за което бил закаран в Скопие и осъден на смърт.
През 1845 година в Крива Паланка е построена нова българска църква, а в двора ѝ българско училище. През 1868 година официално е създадена Паланечката българска община.
В началото на XX век Крива паланка е смесено българо-турско градче в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. паланката е населявана от 1 500 жители българи християни, 2 500 турци, 20 власи и 320 цигани. По това време християнското население на Крива паланка е изцяло под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев, през 1905 година в Паланка има 1 364 българи екзархисти и функционират българско основно и прогимназиално училище.
През септември 1910 година градът пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 11 септември всички членове на българската община, начело с архиерейския наместник, са арестувани и предадени на военнополевия съд в Скопие, а наместничеството е затворено. Сръбският архиерейски наместник поп Наце започва заедно със сръбски учители и жандарми обиколки на казата, за да приканват селяните да избегнат побоите и изтезанията като станат сърбомани.
При избухването на Балканската война в 1912 година 27 души от Крива паланка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Населението на Крива Паланка се радва на свободата си в периода 1941-44 г., когато Вардарска Македония е върната на България. Ето как Сотир Нанев описва посрещането на българските войски в града: " Стопанинът ...Като ни видя, зарадва се много и настоя да седнем да ни почерпи. През деня се беше черпил с много приятели – за свободата, за немските войски, за цар Борис...".
След 1944 г. Крива Паланка е град в Социалистическа република Македония, която е една от шестте републики на Юголсавия. Изцяло българското население на града е подложено на асимилация, без да бъдат зачитани гражданските му права.
След разпадането на Югославия (1991 г.), Крива Паланка вече е град в независима Република Македония.

Източници:
1.Иванов,Йордан - Северна Македония, София, 1906 г.
2.Иванов,Йордан - Български старини из Македония, София, 1931 г.
3.Сотир Нанев - Възкресението (или как бе посрещната Българската армия в Македония през Втората световна война), 1941 г.